Известният русенски историк доц. д-р ист. н. Любомир Златев си отиде броени дни, преди да навърши 73 години. Той е починал вчера, съобщиха негови приятели.
Той е роден на 30 ян. 1952 г. в София. Завършва Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „История“. От 1981 г. работи в Държавен архив – Русе, а през 1984 г. печели конкурс за асистент във Висше техническо училище „А. Кънчев“ – Русе. През 1989 г. Л. Златев започва аспирантура и през 1992 г. защитава докторска степен. През 1991 г. се връща на работа в Държавен архив – Русе. От 2004 г. отново е преподавател в Русенски университет „А. Кънчев“ и води лекционни курсове по „История на балканските народи“, „Нова и съвременна история на България I и II част“, „Архивистика и музейно дело“. През пролетта на 2005 г. му е присъдено звание „Доцент“.
Д-р ист. н. Любомир Златев е изявен български учен с интереси в областта на Новата и Стопанска история на България и изследвания, свързани с Русе и Русенската община. Издадените от него книги, защитените дисертации и множеството научни статии са ценни свидетелства за политическата обстановка и гражданската конюнктура на епохата, която разглежда в своите трудове. Автор е на монографии, студии, автор и съавтор на книги, на документални сборници и на повече от сто научни публикации. През 2002 г. за цялостен принос става Лауреат на Съюза на учените, клон Русе.
Д-р ист.н. Любомир Златев предава първо постъпление за личен фонд в Държавен архив – Русе през 2008 г., а през последните години добави нови документи за сформиране на нови описи.
Поклонението и погребението ще се извършат на 29 януари 2025 г. в гробищната църква в кв. „Чародейка“-Русе от 14,30 ч.
Поклон пред паметта му!
Русе Медиа публикува In memoriam с автор: Красимир Г. Кънчев:
Не вярвах, че скоро ще ми се наложи да пиша такива редове!
Уви, на 27 януари 2025 г. Господ, Шефа, Началника, реши и прибра до себе си
Доцент Д-р ист. н. Любомир Златанов Златев.
След продължително боледуване и въпреки, че съвсем наскоро имахме няколко разговора и контакти. Знаехме, че е болен, че изживява последиците на непредсказуемата болест. Вървеше обаче, образно казано, „като кон“. Нищо, че някои мисли и изречения му се губеха или преплитаха, ала това даваше надежда, че мисълта му продължава да е пъргава, да изпреварва езика. Пустите му и цигари, от това не можа да се откаже, поне да ги намали, въпреки натякванията на кого ли не.
Излишно е да изброявам трудовете му, книги, научни монографии и студии, статии, вестникарски публикации. Безброй са навярно, а някои от тях са ми и като настолно четиво и днес.
Състуденти във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, впоследствие той смени няколко местоработи, но винаги остана верен на амплоато си, да рови, да пише и публикува за Историята, с главна буква и не само за русенската, но и за националната. Тандемът му с проф. Ив. Радков, чийто ученик и последовател дълги години бе, с други изтъкнати историци от града ни, от различни научни и културни институции даваше блестящи резултати.
Навярно изнервен от вечната липса на средства или най-вече от липсата на историческо мислене и афинитет към Историята, той трудно преживя застопоряването на издаването на „Алманах за историята на РУСЕ“. Трудно се съгласи да се отиде към по-нови форми на организация с юридическа регистрация на сдружението „Русе през вековете“ и намирането на добри люде, които да подкрепят това начинание.
Нека преклоним глава и уважим паметта и делата му, нека се надяваме, че с помощта на Най-Големия, той ще намери забравените исторически истини и факти!
Светла ти памет и почивай в мир, Бат’ Любо!!!!
