На 4 април отбелязваме професионалния празник на специалистите по психично здраве
Елена Лазарова е магистър по Психология към Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Притежава следдипломна квалификация по „Психологично консултиране и психосоматика“ и сертификат по „Методика на психологичната експертиза“ към Варненски Свободен Университет „Черноризец храбър”. Преминала е обучения по Базови и Специализирани умения в Когнитивно-поведенческата психотерапия, Фокусирана към решения кратка терапия, Ранно откриване на тревожност и депресия, кризисна интервенция и други. Консултира клиенти при решаване на житейски проблеми, затруднения и кризи в личностовото развитие, психични и соматични заболявания, конфликти, нарушения на социална адаптация и функциониране, проблемно поведение. Има опит в психологичното консултиране на хора с онкологична диагноза, тревожни и депресивни разстройства, панически разстройства. От 2017 г. до момента е психолог към „Комплексен онкологичен център – Русе” ЕООД, гр. Русе, където извършва психологична подкрепа, психологично консултиране, кризисна интервенция и психотерапевтична работа на възрастни с онкологични заболявания, техните близки и медицинския персонал. Асоцииран член на Българската асоциация по психоонкология. Специализант е към Българската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия (БАКПТ)
1. Г-жо Лазарова, споделят ли пациентите с онкологични заболявания за диагнозата си пред обществото?
Пациентите с онкологични заболявания ми споделят, че често им е трудно да говорят спокойно за диагнозата си пред други хора. Това се дължи на различни фактори, включително социални и психологически бариери. Някои от тях са: стигма и страх от осъждане и отхвърляне – има хора, които се страхуват, че ще бъдат осъждани или че ще бъдат възприемани по различен начин, ако споделят за диагнозата си. Това може да доведе до изолация и липса на подкрепа. Има и страх от реакциите на близки и приятели. Някои пациенти се чувстват неудобно и не искат да натоварват другите с тежката си диагноза. Съществува и психологически натиск – за много хора диагнозата рак е огромно предизвикателство, за което може да им бъде трудно да споделят, особено ако още не са приели напълно случващото се или ако се намират на ранни етапи на лечение. Не бива да пренебрегваме и различията в личностните нагласи и защита на личния живот. Някои хора предпочитат да запазят личните си проблеми за себе си и да не ги обсъждат с други. Това може да се отнася до индивидуални различия в желанието за откритост и споделяне на трудности.
От друга страна, има и пациенти, които решават да споделят диагнозата си с обществото, търсейки информация, разбиране, подкрепа и практически опит от други хора, които са преминали или преминават през това. Медиите, публичните личности, пациентски организации и фондации също играят важна роля в преодоляването на стигмата и насърчаването на открит разговор относно онкологичните заболявания. Споделянето на диагнозата зависи от личния избор на пациента и се влияе от социалната среда, психологическо му състояние, подкрепата, която получава от близките си.
2. Няма как пациентът да е подготвен за диагнозата, но какъв е начинът той да запази спокойствие и да премине към адекватно лечение?
Пациентът трудно може да бъде напълно подготвен за такава ситуация, но има различни начини да се справи със стреса и да премине към адекватно лечение. Ето някои стратегии, които могат да помогнат:
– Осведоменост и информация: Когато човек разбере за своята диагноза, е важно да има достъп до точна и ясна информация за заболяването и възможностите за лечение. Разясняването на диагнозата и плана за лечение от лекарите намалява тревожността и дава усещане за предвидимост и контрол върху ситуацията.
– Подкрепа от близки хора: Психологическата подкрепа от семейство и приятели е много важна. Те могат да помогнат на пациента да запази спокойствие, да се почувства по-уверен в тези трудни моменти, за да може да взима правилни решения, да възвърне усещането си за сигурност.
– Фокус върху действието: Полезно е пациентът да започне с малки, конкретни стъпки – срещи със специалисти, обсъждане на възможностите и създаване на план за лечение, като не забравя да се грижи по добър начин за физическите си и психически потребности.
– Възприемане на положителна нагласа: Въпреки че диагнозата е сериозна, важно е пациентът да вярва в успеха на лечението и да се обгради с оптимистични и подкрепящи хора. Позитивното мислене не означава да се игнорират трудностите, а да се разпознаят и оползотворят възможностите.
– Здравословен начин на живот по отношение на хранене, физическа активност, отдих и сън: Здравословното и балансирано хранене помага за укрепване на имунната система и дава повече енергия за справяне с лечението. Специализирани диети може да бъдат препоръчани в зависимост от вида на рака и лечението. Леката физическа активност, като разходки или йога, може да помогне за намаляване на стреса и да подобри настроението. Достатъчният сън и почивка са жизненоважни за възстановяването на организма.
– Релаксиращи практики за управление на стреса: Техники като медитация, дълбоко дишане, прогресивна мускулна релаксация, автогенен тренинг, йога и други могат да помогнат за намаляване на напрежението и увеличаване на вътрешното спокойствие. Също така различни креативни занимания като рисуване, писане или други хобита могат да бъдат начин за изразяване на емоции и намаляване на стреса.
– Разговор с професионалист: Психолог, специализиран в работа с онкологични пациенти, може да бъде полезен за справяне със стреса и емоционалната тежест, като помогне на пациентите да разберат и преработят емоциите си, да намалят тревожността, да разпознаят своите силни страни, да изберат подходящи стратегии за справяне.
Въпреки че диагнозата е тежка, важно е пациентът да знае, че съществуват хора и ресурси, които могат да го подкрепят в процеса на лечение и възстановяване.
3. Страхът е неизбежен в такъв момент. Каква е ролята на близките, на лекарите, на психолога?
Страхът е напълно естествена реакция при съобщаването на онкологична диагноза. Това е момент, който носи огромен емоционален товар и може да промени напълно живота на пациента и на неговите близки. В този контекст ролите на различни хора и професионалисти са важни и взаимодопълващи се за процеса на справяне със ситуацията и за подпомагане на пациента по време на лечението и възстановяването.
Ролята на близките при съобщаване на такава диагноза е ключова и се изразява в:
– Емоционална подкрепа: Близките играят важна роля в осигуряването на емоционална стабилност и подкрепа. При съобщаването на диагноза като рак, пациентът често преживява шок, страх и безпокойство. Тези емоции могат да бъдат значително облекчени от присъствието на близки хора, които дават обич, разбиране и утеха.
– Помощ при разбиране на информацията: Онкологичната диагноза често се поднася със сложни медицински термини, които могат да бъдат трудни за възприемане и осмисляне в момент на стрес. Близките могат да помогнат, като записват информацията, задават въпроси на лекарите и осигуряват подкрепа за разбиране на всички медицински данни.
– Психологическа подкрепа: Съобщаването на диагноза рак може да предизвика у пациента сериозни психо-емоционални реакции. Близките могат да помогнат за преодоляване на тези чувства чрез активно слушане, подкрепа в търсене на професионална помощ и мотивиране за справяне със ситуацията.
– Практическа помощ: При диагностицирането на рак, пациентът може да се нуждае от помощ в ежедневието, като организиране на медицински прегледи, грижи за домакинството или помощ при транспортиране до болницата. Близките могат да поемат тези отговорности, за да облекчат пациента в трудния период.
– Съобщаване на диагнозата на други членове на семейството: В много случаи, близките трябва да съобщят новината за диагнозата и на други роднини или приятели. Те трябва да направят това внимателно, като се постараят да предадат информацията със съчувствие и разбиране.
– Подкрепа в изборите на лечение: При наличието на различни възможности за лечение, близките могат да помогнат на пациента да вземе информирано решение и да се включат в разговорите с лекуващия екип.
– Подкрепа за семейството: Близките е необходимо да се грижат за пациента и за останалите членове на семейството. Процесът на лечение и справянето с диагнозата може да бъде изключително стресиращ за всички, затова е важно близките да бъдат на разположение и да се подкрепят помежду си.
В обобщение, близките играят централна роля в процеса на съобщаване на онкологична диагноза и в подкрепата на пациента през целия му път на лечение. Техният принос може да бъде решаващ за емоционалното и психическо благополучие на пациента, като същевременно осигурява стабилност и подкрепа на семейството като цяло.
Ролята на лекарите при съобщаване на онкологична диагноза е изключително важна, като този процес изисква не само медицински знания, но и емоционална интелигентност и умение за комуникация. Лекарят може да осигури подкрепа, разбиране на пациента, като същевременно му помага да вземе информирано решение за бъдещето си лечение. Някои основни аспекти на ролята на лекаря при съобщаване на онкологична диагноза:
– Подготовка на пациента: Необходимо е лекарят да подготви пациента за съобщаване на диагнозата, като обясни, че ще се обсъждат важни резултати и че информацията може да бъде трудна за възприемане.
– Ясност и точност: Лекарят трябва да съобщи диагнозата ясно, структурирано и точно, като използва достъпен и разбираем език.
– Емоционална подкрепа: Съобщаването на такава диагноза често води до реакция на шок, който може да приеме форма на отричане, гняв, договаряне, тъга или приемане. Полезно е лекарят да бъде чувствителен към емоционалното състояние на пациента и да предлага подкрепа.
– Предоставяне на информация за възможностите за лечение: Пациентът трябва да бъде информиран за всички възможни алтернативи, за да може да вземе информирано решение.
– Активно слушане: Добре е лекарят да е готов да изслуша въпросите на пациента и да отговори на тях по начин, който отразява уважение към чувствата и притесненията му.
– Проследяване и продължаваща подкрепа: След съобщаването на диагнозата добре е лекарят да осигури продължаваща подкрепа, включително организиране на последващи срещи за обсъждане на резултати от изследвания, напредък в лечението и други въпроси.
Съобщаването на онкологична диагноза е изключително деликатен процес, който изисква от лекаря не само професионализъм, но и човешка емпатия. Правилният подход на лекаря може да окаже благотворно влияние върху психо-емоционално състояние на пациента и готовността му да се справи с болестта.
Ролята на психолога при съобщаване на онкологична диагноза е изключително важна и многопластова. Тя включва не само подкрепа на пациента, но и работа с неговото емоционално състояние, помощ при адаптиране към новата ситуация, както и осигуряване на подходяща комуникация със здравните специалисти и близките. Тя може да се изразява в:
– Емоционална подкрепа: Когато пациентът чува диагнозата си, той често изпитва сериозен стрес, тревожност, страх и объркване. Психологът може да помогне на пациента да изрази тези чувства, да ги разбере и да се справи с тях, като същевременно съдейства за ограничаване на риска от депресия и самоизолация.
– Подготовка на пациента за комуникацията със семейството: Често пациентите се нуждаят от помощ при съобщаването на диагнозата на своите близки и семейство. Психологът може да предложи стратегии за справяне със стреса, който съпътства този процес.
– Оценка на когнитивното състояние на пациента: Психологът може да оцени и наблюдава как пациентът възприема диагнозата, дали има когнитивни затруднения (например, трудности при възприемането на информация), както и какви са неговите психологически ресурси за справяне с предизвикателствата.
– Управление на стреса и тревожността: Психологът може да предложи различни техники за намаляване на стреса, като упражнения за релаксация, разпознаване и преработка на негативни мисли, техники за справяне със страх и тревожност, техники за повишаване на осъзнатостта, техники за позитивна самонасърчителност и преоценка на ситуацията.
– Съобщаване на диагнозата: Психологът често работи съвместно със здравните специалисти, за да помогне на пациента да разбере диагнозата и последващите стъпки в лечението. Той може да съдейства за правилната комуникацията, за да се увери, че пациентът не се чувства сам в този процес.
– Подкрепа при вземане на решения: Психологът може да помогне на пациента да вземе информирано решение относно лечението, като подкрепя пациента в неговия избор, уважавайки неговите ценности.
– Дългосрочна подкрепа: След лечението психологът продължава да играе важна роля, помагайки на пациента да се справи с последствията от болестта, както психически, така и физически. Психологът може да помогне и в адаптацията на пациента към живота след лечението.
4. Споделете интересен случай от практиката си, извод, до който Ви е довел той и с който да покажете на всички останали да не губят вяра.
Един от случаите, който ми остава в паметта, е на жена в средата на петдесетте години, диагностицирана с рак на гърдата. Тя се обърна към мен след като бе преминала през тежка терапия и операция, но все още имаше много въпроси относно бъдещето си и се питаше дали ракът наистина е победен. Изпитваше емоции като тревожност, тъга, безнадеждност, самообвинение и разочарование. Бе загубила интерес към ежедневните дейности. Чувстваше сякаш няма контрол над живота си. След няколко разговора, в които се опитвах да я насоча да се фокусира не само върху болестта, а и върху процеса на възстановяване и това, върху което има непосредствен контрол, тя постепенно започна да възвръща своята увереност и желание да е активна. Започна да води по-здравословен начин на живот, да спортува, да се храни по-пълноценно, усвои техники за релаксация, замени негативни модели на мислене. Това помогна за физическото и психическото ѝ възстановяване. След време тя бе отново на редовен преглед и резултатите показаха, че няма признаци на заболяването. Тя ми сподели, че никога няма да забрави разговорите ни и благодарение на тях и на подкрепата на близките си е взела решение да не се поддава на негативните си мисли, на отчаянието, а да намери вътрешната си сила и да вярва в собствените сили и възможности за справяне и ново начало.
Изводът, до който ме доведе този случай, е, че дори в най-трудните моменти на живота, когато всичко изглежда безнадеждно, не трябва да губим вяра в себе си, в лекарите и в по-висшия замисъл на всичко. Няма нищо по-силно от духа на човека, когато той е решен да се бори. Важното е да намери смисъл в случващото се и да избере в името на какво да живее. Вярвам, че когато се съчетаят професионално лечение и лична мотивация, могат да се преодолеят дори най-големите изпитания.
5. Какви са Вашите наблюдения по време на работа напоследък?
Онкологичните пациенти преминават през различни етапи на психо-емоционално преживяване, като тези етапи могат да бъдат динамични и да се променят в зависимост от фазата на заболяването, лечението и личните обстоятелства. Напоследък има няколко тенденции, които наблюдавам в мисленето, емоциите и поведението на тези пациенти:
– Психологическа устойчивост и позитивизъм: Много пациенти проявяват забележителна психологическа устойчивост, което е свързано с усилията да се поддържа оптимистичен подход, дори когато се сблъскват с големи трудности. Това може да включва стремеж към намиране на смисъл и личностно израстване дори в контекста на болестта.
– Повишено търсене на информация и активна роля в лечението: Пациентите все повече се интересуват от научни изследвания и нови възможности за лечение. Те активно търсят информация, често се консултират с различни специалисти и участват в процеса на вземане на решения относно лечението си, което е тенденция, подкрепена и от развитието на интернет и онлайн платформи.
– Емоционално и социално изолиране: Въпреки усилията за позитивно мислене, много пациенти изживяват моменти на самота и изолация, особено по време на продължителни и трудни лечебни процедури. Често усещат загубата на социална подкрепа или неразбиране от страна на близките.
– Тревожност за бъдещето и за качеството на живота: Тревогите относно бъдещето са често срещана тенденция сред онкологичните пациенти, особено след приключване на интензивно лечение. Въпросите за опасността от рецидив, как ще се променят отношенията със семейството и как ще изглежда животът след заболяването, са често срещани.
– Възможност за личностно преоткриване и пренареждане на приоритетите: Много пациенти се опитват да преосмислят живота си, да обръщат внимание на това, което е наистина важно за тях, да предприемат различни стъпки за подобряване на ежедневието си като намират нови хобита или задълбочават лични отношения. Пациентите активно търсят начини да се чувстват по-добре по време на лечението, като се фокусират и върху своето психо-социално благополучие.
Тези тенденции не са универсални за всички пациенти, тъй като всеки човек има уникален начин на преживяване на болестта и лечението. Но те са важни, защото показват, че онкологичните пациенти често преминават през много по-дълбоки и сложни психо-емоционални процеси, отколкото обикновено се признава и е необходимо да се промени цялостния подход към пациента и неговото здраве.
